loveforever (Даниела Иванова-Рибарска)
23 30
19.06.2005 г., 13:28 ч.

Не ме докосвай! Бягай! Събуди се! 

  Поезия
2120 0 9

Защо така фатално спря човече

на пътя ми в безумие пленен...

Не ме поглеждай! Тичай надалече!

Съдбата си спасявай ти от мен.

 

Защо не ме прескочи и подмина,

като заключена във тъмното врата?

Защо се взираш в тясната партина

и с нежност плаха дириш ме в снега?

 

Не ме откривай страннико избягай!

Аз нося демон в себе си стаен.

Във сън блестящ към мене не посягай!

Ще съжаляваш после всеки божи ден.

 

Потегляй! Остави ме! Аз съм лоша –

едно чудовище във образ на жена.

Не струвам нищо – седем жалки гроша

и празен къс замръзнала тъга.

 

Не ме изравяй в близката далечност!

Смразена съм от грехове неписани.

Ще те погубя в свойта безграничност.

Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!

 

 

14.12.2004г.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Стихотворенията дотук са кое от кое по-хубави! Радвам се, че ги чета!
  • Жестока изповед! Много си талантлива - това съм си го мислила за себе си, но никога не бих намерила думи да го пресъздам по този начин. Дерзай, девойко.
  • Мноооогооо ми харесваБраво на теб...!Много е хубаво
  • Възхитена съм! Къде съм гледала до сега, че да го пропусна?
  • Страхотно е, всяка една дума има своето разтърстващо значение! много красиво стихотворение!!!
  • Добро е.
    Бъди и ти добра
  • Каква жарава тлее под смразяващите думи! Много е хубаво, Дани!
  • И този стих ми хареса! Браво!
    ....Не струвам нищо-седем жалки гроша
    и празен къс замръзнала тъга....
    Макар и тъжно, звучи добре. 6
  • ...остави го да те обича нима нямаш нужда от неговата обич... Много ми хареса и този стих!
Предложения
: ??:??