19.06.2005 г., 13:28

Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!

2.4K 0 9

Защо така фатално спря човече

на пътя ми в безумие пленен...

Не ме поглеждай! Тичай надалече!

Съдбата си спасявай ти от мен.

 

Защо не ме прескочи и подмина,

като заключена във тъмното врата?

Защо се взираш в тясната партина

и с нежност плаха дириш ме в снега?

 

Не ме откривай страннико избягай!

Аз нося демон в себе си стаен.

Във сън блестящ към мене не посягай!

Ще съжаляваш после всеки божи ден.

 

Потегляй! Остави ме! Аз съм лоша –

едно чудовище във образ на жена.

Не струвам нищо – седем жалки гроша

и празен къс замръзнала тъга.

 

Не ме изравяй в близката далечност!

Смразена съм от грехове неписани.

Ще те погубя в свойта безграничност.

Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!

 

 

14.12.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Стихотворенията дотук са кое от кое по-хубави! Радвам се, че ги чета!
  • Жестока изповед! Много си талантлива - това съм си го мислила за себе си, но никога не бих намерила думи да го пресъздам по този начин. Дерзай, девойко.
  • Мноооогооо ми харесваБраво на теб...!Много е хубаво
  • Възхитена съм! Къде съм гледала до сега, че да го пропусна?
  • Страхотно е, всяка една дума има своето разтърстващо значение! много красиво стихотворение!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...