Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!
Защо така фатално спря човече
на пътя ми в безумие пленен...
Не ме поглеждай! Тичай надалече!
Съдбата си спасявай ти от мен.
Защо не ме прескочи и подмина,
като заключена във тъмното врата?
Защо се взираш в тясната партина
и с нежност плаха дириш ме в снега?
Не ме откривай страннико избягай!
Аз нося демон в себе си стаен.
Във сън блестящ към мене не посягай!
Ще съжаляваш после всеки божи ден.
Потегляй! Остави ме! Аз съм лоша –
едно чудовище във образ на жена.
Не струвам нищо – седем жалки гроша
и празен къс замръзнала тъга.
Не ме изравяй в близката далечност!
Смразена съм от грехове неписани.
Ще те погубя в свойта безграничност.
Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!
14.12.2004г.
© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво! Стихотворенията дотук са кое от кое по-хубави! Радвам се, че ги чета!
-
Жестока изповед! Много си талантлива - това съм си го мислила за себе си, но никога не бих намерила думи да го пресъздам по този начин. Дерзай, девойко.
-
Мноооогооо ми харесва
Браво на теб...!Много е хубаво -
Възхитена съм! Къде съм гледала до сега, че да го пропусна?
-
Страхотно е, всяка една дума има своето разтърстващо значение! много красиво стихотворение!!!
-
Добро е.
Бъди и ти добра -
Каква жарава тлее под смразяващите думи! Много е хубаво, Дани!
-
И този стих ми хареса! Браво!
....Не струвам нищо-седем жалки гроша
и празен къс замръзнала тъга....
Макар и тъжно
, звучи добре. 6 -
...остави го да те обича нима нямаш нужда от неговата обич... Много ми хареса и този стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
