Защо така фатално спря човече
на пътя ми в безумие пленен...
Не ме поглеждай! Тичай надалече!
Съдбата си спасявай ти от мен.
Защо не ме прескочи и подмина,
като заключена във тъмното врата?
Защо се взираш в тясната партина
и с нежност плаха дириш ме в снега?
Не ме откривай страннико избягай!
Аз нося демон в себе си стаен.
Във сън блестящ към мене не посягай!
Ще съжаляваш после всеки божи ден. ...