Не ме гледай така! Че потъвам дълбоко в очите ти.
Давя се, бавно, умишлено. Но защо съм щастлива?
Не ме докосвай така! Изгаряш ме с пръсти. Дамгосваш ме.
Цяла покрита от огнени белези, а се чувствам красива.
Не ми говори! Не шепти тези думи за грях и за страст!
Поглъщам ги жадно. Очите си свеждам и ставам свенлива.
И не слушай какво ти говоря сега! Ти гледай ме влюбено!
Докосвай ме и говори ми! Обичай ме! Чувствам се жива!
Не ме гледай така,
че забравям да дишам!
© Калина Всички права запазени
Чудесно стихотворение! Поздравления!