Не ме гони...
Не ме гони от своята мисъл,
когато болка те гори.
ще дойда аз, ще бъда търпелива.
Ще тръгна, някак неусетно, тихо.
нарамена със твоите скърби...
Тогава болката ти ще утихне,
поета в моите ръце.
А мен до падане ще ме превива,
но няма никога да ме възспре,
защото обичта ми е по-силна!
Не ме гони от сънищата свои,
когато дойда призори!
Там две ръце със обич ще те галят,
и ще те милват две очи!
--.08.2006.г.
когато болка те гори.
ще дойда аз, ще бъда търпелива.
Ще тръгна, някак неусетно, тихо.
нарамена със твоите скърби...
Тогава болката ти ще утихне,
поета в моите ръце.
А мен до падане ще ме превива,
но няма никога да ме възспре,
защото обичта ми е по-силна!
Не ме гони от сънищата свои,
когато дойда призори!
Там две ръце със обич ще те галят,
и ще те милват две очи!
--.08.2006.г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
