Не ме ли знаеш
Нали ме знаеш
коя съм, Землянино?
Аз съм оная, от мъка
тъмна звездица,
дошла при теб с нежно чувство неканено,
родена да бъде грешница,
но за тебе - светица!
Навлизайки в твойта орбита,
бавно изгарях,
търсех в сълзите прохлада,
а в твойте очи - светлина.
Всякакви други слънца и вселени
реших да забравя,
с теб по Земята да ходя,
да не грея далече сама.
Та сега и да падна, Землянино,
от тебе убита,
ще стана пак не умираща,
а падаща просто звезда,
и пак ще угасна,
но ще бъда безкрайно честита,
че накрая ще сбъдна
и последната твоя мечта!!!
коя съм, Землянино?
Аз съм оная, от мъка
тъмна звездица,
дошла при теб с нежно чувство неканено,
родена да бъде грешница,
но за тебе - светица!
Навлизайки в твойта орбита,
бавно изгарях,
търсех в сълзите прохлада,
а в твойте очи - светлина.
Всякакви други слънца и вселени
реших да забравя,
с теб по Земята да ходя,
да не грея далече сама.
Та сега и да падна, Землянино,
от тебе убита,
ще стана пак не умираща,
а падаща просто звезда,
и пак ще угасна,
но ще бъда безкрайно честита,
че накрая ще сбъдна
и последната твоя мечта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
