temenujka62 (Теменужка Маринова) temenujka62 (Теменужка Маринова)
2 164
Jun 4, 2008, 8:54 AM

Не ме ли знаеш

  Poetry » Love
856 0 7
Нали ме знаеш
                коя съм, Землянино?
Аз съм оная, от мъка
               тъмна звездица,
дошла при теб с нежно чувство неканено,
родена да бъде грешница,
                 но за тебе - светица!
Навлизайки в твойта орбита,
                   бавно изгарях,
търсех в сълзите прохлада,
                а в твойте очи - светлина.
Всякакви други слънца и вселени
                  реших да забравя,
 с теб по Земята да ходя,
                     да не грея далече сама.
Та сега и да падна, Землянино,
                    от тебе убита,
ще стана пак не умираща,
                     а падаща просто звезда,
                           и пак ще угасна,
но ще бъда безкрайно честита,
че накрая ще сбъдна
                и последната твоя мечта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0