Не ме наричай с име
Не ме наричай с име, все ще сбъркаш,
защото съм с милиони имена.
Любов ли съм, не ще да ме объркаш,
открий ме – бликащ извор на страстта!
Страстта родена в напориста пролет,
с мечтание за минзухарен цвят.
С усещането за безкраен полет –
прераждането на една душа.
А може да съм тъжна нощна песен,
ридание разтворено в тъма́.
Проливен дъжд, обгърнал късна есен,
частици синя лунна светлина.
Не ме наричай с име, все ще сбъркаш,
а просто затвори за миг очи.
И ще ме видиш в цялата ми същност,
дълбоко вдишай, кротко помълчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
!!!
