Не ме наричай с име

25.02.2023 г., 11:08 ч.

Поезия

351 1 4

Не ме наричай с име, все ще сбъркаш,

защото съм с милиони имена.

Любов ли съм, не ще да ме объркаш,

открий ме – бликащ извор на страстта!

Страстта родена в напориста пролет,

с мечтание за минзухарен цвят.

С усещането за безкраен полет –

прераждането на една душа.

А може да съм тъжна нощна песен,

ридание разтворено в тъма́.

Проливен дъжд, обгърнал късна есен,

частици синя лунна светлина.

Не ме наричай с име, все ще сбъркаш,

а просто затвори за миг очи.

И ще ме видиш в цялата ми същност,

дълбоко вдишай, кротко помълчи!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dansyto (Данаил Таков)

2023-02-26T23:49:43+02:00

!!!
ИнаКалина

2023-02-25T16:44:06+02:00

... а как обичаме да си създаваме категории, дефиниции, етикети... "дълбоко вдишай, кротко помълчи!" - и започва да копнее за най-дълбоката си същност, защото тя си има всичко, а на сцената е просто игра
dansyto (Данаил Таков)

2023-02-25T16:15:38+02:00

Скъпа Миночка, много ти благодаря и се радвам, че те е докоснало. Бъди здрава, щастлива и вдъхновена! Поздрави!
M1234567891 (Миночка Митева)

2023-02-25T14:00:46+02:00

Прекрасен стих! Поздравявам те, Дани!