Не ме оставяй, моля те, без време.

Не се отказвай от безмерното ни щастие.

Да си простим за всичко, има време,

не ме дамгосвай със нещастие.

Опитай се да видиш във очите ми

това, което влюбваше душата ти.

Повярвай, че си смисълът на дните ми,

че е бездомница без теб ръката ми.

Обичам те, не се съмнявай нивга...

Намразвам те веднъж, и на разсъмване,

когато в тебе слънцето изригва

и сълзите на щастие разкъсват ме.

Не ме оставяй, моля те, без време...

Аз няма от деня ни да си тръгна!

И ще умра, ако съм тежест или бреме,

но искаш ли от мен - и туй ще бъда...

...

Обичам те! Не ме превръщай в бреме!