Не ме отпращай...
Не ме отпращай, либе, недей!
По тъмна доба страх е в мене.
Змей горянин в мрак вилней,
изляза ли, знам, ще ме вземе.
Не ме отпращай по утрината,
кога слънцето плахо изгрей,
че хладина още е и сланата
попарва всичко, тогаз недей!
Не ме отпращай ти, не смей,
кога денят веч се преполови,
туй, що отдавна в мен живей,
тогаз най-пари, отвътре гори.
Не ме отпращай още и знай,
не ще тръгна по залез дори...
Не ме отпращай, либе, потрай!
Ако ли можеш, сам си тръгни.
31.12.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
