Не ме отпращай...
Не ме отпращай, либе, недей!
По тъмна доба страх е в мене.
Змей горянин в мрак вилней,
изляза ли, знам, ще ме вземе.
Не ме отпращай по утрината,
кога слънцето плахо изгрей,
че хладина още е и сланата
попарва всичко, тогаз недей!
Не ме отпращай ти, не смей,
кога денят веч се преполови,
туй, що отдавна в мен живей,
тогаз най-пари, отвътре гори.
Не ме отпращай още и знай,
не ще тръгна по залез дори...
Не ме отпращай, либе, потрай!
Ако ли можеш, сам си тръгни.
31.12.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
