4.11.2024 г., 21:24 ч.  

Не ме погребвайте, за бога в кал! 

  Поезия
132 3 3

И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.

 

Не искам нито опело, ни трап,
не искам никой (а и кой) да плаче.
Единствено стихът ще бъде сляп
и ще се лута. Сламено сираче.

 

И вятърът, внезапно овдовял,
най-черната си риза ще надене.
Не ме погребвайте, за бога в кал!
Аз съм любов и песен... Не и мене!

 

Аз ще живея вечно и го знам,
инатът, седемструнната ми лира...
И любовта – без рай, без дом, без храм,
напук и въпреки, но не умира.

 

 

https://youtu.be/edRVUMPb5yg?si=2jLtmz1funohhy7Y

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??