Не ме погребвайте, за бога в кал!
И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап,
не искам никой (а и кой) да плаче.
Единствено стихът ще бъде сляп
и ще се лута. Сламено сираче.
И вятърът, внезапно овдовял,
най-черната си риза ще надене.
Не ме погребвайте, за бога в кал!
Аз съм любов и песен... Не и мене!
Аз ще живея вечно и го знам,
инатът, седемструнната ми лира...
И любовта – без рай, без дом, без храм,
напук и въпреки, но не умира.
https://youtu.be/edRVUMPb5yg?si=2jLtmz1funohhy7Y
© Надежда Ангелова All rights reserved.
