26.03.2007 г., 15:42

Не ме познаваш

Поезия

760 0 4

Не ме познаваш. Нищо за мен не знаеш. Но си играеш, както пропадаш - плавно и сигурно.
Не ме познаваш. Виждаш в мен обекта - плът и външност, но за невидимите и важни неща нямаш сетива.
Не ме познаваш. Щом не знаеш какво обичам, харесвам и ценя. Щом не разбираш добрината, любовта и ината ми.
Не ме познаваш и не ще ме опознаеш, докато гледаш на мен през животинските си, а не човешките очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

chocolate (Муф)

Харесва ми бая и много!

2007-09-04T22:56:43+03:00
SKY (София Русева)

Съгласна съм с теб, Валери. Усъвършенствианият вариант на животните сме ние хората, и не можем да избягаме от животинското в природата ни. Но пък и сме крачка по-развити от тях така, че би трябвало да използваме и другите си сетива. Поздрави и на двама ви

2007-03-27T12:51:10+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Много добро попадение. Виж и голямата част от поетичните текстове се пишат на инстинктивно равнище!

2007-03-26T23:55:16+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хора имат точно тези очи. Ще срещнеш точния човек!!!
Поздрави, София!!!

2007-03-26T20:21:37+03:00