Mar 26, 2007, 3:42 PM

Не ме познаваш

Poetry

759 0 4

Не ме познаваш. Нищо за мен не знаеш. Но си играеш, както пропадаш - плавно и сигурно.
Не ме познаваш. Виждаш в мен обекта - плът и външност, но за невидимите и важни неща нямаш сетива.
Не ме познаваш. Щом не знаеш какво обичам, харесвам и ценя. Щом не разбираш добрината, любовта и ината ми.
Не ме познаваш и не ще ме опознаеш, докато гледаш на мен през животинските си, а не човешките очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

chocolate (Муф)

Харесва ми бая и много!

2007-09-04T22:56:43+03:00
SKY (София Русева)

Съгласна съм с теб, Валери. Усъвършенствианият вариант на животните сме ние хората, и не можем да избягаме от животинското в природата ни. Но пък и сме крачка по-развити от тях така, че би трябвало да използваме и другите си сетива. Поздрави и на двама ви

2007-03-27T12:51:10+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Много добро попадение. Виж и голямата част от поетичните текстове се пишат на инстинктивно равнище!

2007-03-26T23:55:16+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много хора имат точно тези очи. Ще срещнеш точния човек!!!
Поздрави, София!!!

2007-03-26T20:21:37+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0