26 мар. 2007 г., 15:42

Не ме познаваш 

  Поэзия
601 0 4

Не ме познаваш.
Нищо за мен не знаеш.
Но си играеш,
както пропадаш -
плавно и сигурно.

Не ме познаваш.
Виждаш в мен обекта -
плът и външност,
но за невидимите и важни
неща нямаш сетива.

Не ме познаваш.
Щом не знаеш какво обичам,
харесвам и ценя.
Щом не разбираш добрината,
любовта и ината ми.

Не ме познаваш и
не ще ме опознаеш,
докато гледаш на мен
през животинските си, а
не човешките очи.

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми бая и много!
  • Съгласна съм с теб, Валери. Усъвършенствианият вариант на животните сме ние хората, и не можем да избягаме от животинското в природата ни. Но пък и сме крачка по-развити от тях така, че би трябвало да използваме и другите си сетива. Поздрави и на двама ви
  • Много добро попадение. Виж и голямата част от поетичните текстове се пишат на инстинктивно равнище!
  • Много хора имат точно тези очи. Ще срещнеш точния човек!!!
    Поздрави, София!!!
Предложения
: ??:??