26 мар. 2007 г., 15:42

Не ме познаваш

766 0 4

Не ме познаваш. Нищо за мен не знаеш. Но си играеш, както пропадаш - плавно и сигурно.
Не ме познаваш.
Виждаш в мен обекта - плът и външност, но за невидимите и важни неща нямаш сетива.
Не ме познаваш.
Щом не знаеш какво обичам, харесвам и ценя. Щом не разбираш добрината, любовта и ината ми.
Не ме познаваш и
не ще ме опознаеш, докато гледаш на мен през животинските си, а не човешките очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми бая и много!
  • Съгласна съм с теб, Валери. Усъвършенствианият вариант на животните сме ние хората, и не можем да избягаме от животинското в природата ни. Но пък и сме крачка по-развити от тях така, че би трябвало да използваме и другите си сетива. Поздрави и на двама ви
  • Много добро попадение. Виж и голямата част от поетичните текстове се пишат на инстинктивно равнище!
  • Много хора имат точно тези очи. Ще срещнеш точния човек!!!
    Поздрави, София!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...