21.08.2012 г., 10:40 ч.

Не ме познаваш 

  Поезия » Любовна
669 0 7
 
Не ме познаваш- щеше да ме помниш...
В очите ми- две мълнии се прескачат...
Понякога успявам да разплача,
във полет гарваните.
Задъхано и черно ме изграчват,
между два маха на крилата си.
Не ме познаваш- аз не съм ти нужна.
Обичай лесно. Аз боля до сричане.
Изгарям слънчогледово на слънце,
когато ме пилеят с фалш. И уж обичане.
Не ме познаваш- щеше да извърнеш
очите си... и мислите от мене.
А знаеш ли, светът е прост. До случване.
… И всяко тлеещо прегръщане.


~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че те открих!
  • Хареса ми!!
  • "А знаеш ли, светът е прост. До случване."-Така е!
  • Гарванче... От моите е...
  • Знаеш ли... при теб изразните средства са много оригинални, открояващи се, със свой /твой/ образ... Ето това ми харесва най-много. Дори и понякога ритъма да се спъва неща като :
    ---
    "Понякога успявам да разплача,
    във полет гарваните.
    Задъхано и черно ме изграчват"
    ---
    няма как да не ме накарат да се възхитя искрено на поезията ти.
  • Много хубаво!
  • ...
Предложения
: ??:??