Не ме познаваш
"И все пак жените - свестните жени ме плашеха, защото рано или късно искаха и душата ти, а аз исках да запазя това, което беше останало от моята." - Чарлз Буковски - "Жени"
Не ме познаваш, не, не ме познаваш,
щом съмнението, дали съм тъй мила
и прекрасна, разяжда твоите гърди.
Не ме познаваш, щом си мислиш,
че съм цяла, не - отломка съм сега,
в мига, в който ми посегнеш -
ще се смаля, ще се стопя, ще отлетя.
Не ме познаваш, щом си мислиш,
че ще вярвам на лъжи,
това, което на друга си дарявал -
не ми предлагай! Замълчи!
Не ме познаваш, не искам подаяния,
не пипай с мръсни пръсти
моята душа,
защото Малката русалка
мога лесно
в Ханибал да преродя.
Не ме познаваш, щом не знаеш
ни глас, ни тяло, ни коси,
така че, Моля те - не се прехласвай,
а доверието ми, ако можеш - спечели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
