12.08.2010 г., 9:44

Не ме спирай

1.1K 1 1

Не ме спирай, когато тръгна в неправилна посока.

Не ме спирай, когато правя грешки.

Не ме спирай, сама ще си науча урока.

Не ме спирай, колкото и да е тежко.

 

Не ме спирай, когато устремена тичам към провала.

Не ме спирай, когато съм на косъм от смъртта.

Не ми помагай, когато да обичам съм спряла.

Не ми помагай, нека сама се справя с това.

 

Не ми помагай, не ми подавай ръка.

Не ми помагай, искам сама да преборя съдбата.

Не ми помагай, помагам си достатъчно сама.

Не ми помагай, щом се строполя на земята.

 

Не ме спирай, когато в раните си сипвам сол.

Не ме дърпай от релсите... знам,че идва влак.

Не ме спирай, когато действам срещу себе си.

И замълчи, когато видиш, че някой ми подлага крак.

 

Недей, не ми помагай... ще бъда силна след това.

Не казвай нищо, когато стигна до ръба.

Остави ме да падна... и да се изправя сама.

Не се опитвай да ме спреш, защото няма да спра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много вътрешна сила има в това стихотворение. Чудя се как никой не е поискал да напише нещо под него. Аз намерих много за себе си вътре. Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...