24.09.2019 г., 7:58 ч.

Не ме търси 

  Поезия » Любовна
984 12 20

Не ме търси

във мен е пустош,

изгаряща

свирепа самота

палещото слънце,

мойта съвест

не остави от душата

и следа.

Чаках те

безкрайно  дълго

в очите ми остана

празнота

устните застиваха

със твойто име

в него беше скрита

любовта.

Не ме търси,

във мене е Сахара

чувствата

са пясъкът отвят

пустинни ветрове

се гонят в надпревара

това сега е

новият ми свят.

 

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успя да ме натъжиш.
    Поздравления!
  • Ана,Блу,Пепи,благодаря че сте проявили интерес към този стих.Желая ви хубави майски дни!
  • "Изгаряща свирепа самота"! Впечатляващо силно!
  • Искрено! Пълно с болка. Почувствах пустотата. Поздрав, Гаврил!
  • Наистина ли сега това е твоят свят, Гавраил? Надявам са да погледнеш ОТНОВО светът с други очи. Поздрави сърдечни!
  • Красимира,Мариана,Стойчо,Иржи,Роби,Мариела,Райна,Юри,Румяна,Светла,Пепи,Елка,Красимир,Петър,Албена,благодаря на всички вас приятели за оценките и интересните коментари по повод моя стих.Желая на всички ви хубави дни и вдъхновение!
  • Присъединявам се към Роберт и те поздравявам, Гавраиле!
  • Шрифтът говори: черно, силно черно.
    Тъмно и пусто.
  • мда, тъпа история и прекрасен стих, защо ли мъката създава повече стихове от радостта??? така е и с песните, а искам да се радвам, празнува ми се, желая любовта, УВИ!
  • Чудесно! Много емоционално! Поздравления!
  • Страхотно е! Без път назад, запазвам си го!!!
  • Сега си пустиня безпределна...
    Знам, Гавраил и аз съм била...
  • От пясъка се прави стъклото...калено е!
    Поздравления, Гавраиле! Чудесно написано, докосва сърцето!
  • Чувствата са станали на пясък, но все още не са се превърнали на прах, приятелю! Поздравления за прекрасния стих!
  • Много мъжко сравнение! Хареса ми начинът на изразяване на чувството!
  • Тъжно 😢 😢 😢
  • Разтърсваща изповедна творба, написана великолепно!...
    Аплодирам те за силата на внушението, което постигаш, приятелю!...
  • Все си писал тъжни стихове,ама тоя път.....Дори в Сахара има оазиси,а ти сякаш си примирен към новия ти живот!....Изсъхнал,казваш,а може би те чака твоя оазис,Гавраиле!
    Със любов,макар и не такава като оная..
    И не очите му докато Бог му ги затвори
    човек единствено за миналото да мечтае!
    Тук,сред младите във друга гама се говори!...
    И аз се натъжих,но на мен бързо ми минава...Добре,че ние всички пишем от името на лиричния герой!!
  • Силен емоционален заряд! Обрисовка която внася допълнителна тежест на изживяването!
  • От тази пустош
    по - свирепа
    като любов
    несподелена,
    от време ослепяла
    и нелепа,
    щом съвестта
    е кръвната й вена
    е само болката
    непритъпена... Натъжи ме, Гавраиле. И ме развълнува стихът ти.
Предложения
: ??:??