Не ме търси
забрави ме като личност и като човек.
Забрави, че те обичах страстно,
забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек.
Не ме желай, не ме жадувай,
не заслужаваш мойта обич свята,
не ме кори, че искам да те мразя,
защото ти най-много мъка причини ми на земята.
Забрави дори, че съществувам,
не съм спосбна обидата да ти простя,
забрави и думите среднощни,
забрави, че теб обичах до сега.
Сега съм с друг, по предан от теб.
Друг, който ме обича и жадува.
Друг, който иска да е с мен,
въпреки че ти си смисъла на моя ден.
Защо е тъй, когато те обичам
все не мога граховете да простя.
Защо е тъй, когато ти се вричам...
Защо не мога любовта-кошмар да отрека
И все живея със мечти-измами
и нядявам се, че него ще обикна някой ден,
но постепенно с болка аз откривам,
че все още се намирам в твоя плен.
Все още те обичам и желая,
но голяма в мен е гордостта
и не мога него - честния да оставя
и на една лъжа живота си да обрека...
Затова не ме търси, не ми се вричай,
с думи лъжовни не наранявай моята душа.
Остани там където си сега...
Аз няма да простя за нищо на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Келорска Всички права запазени