May 17, 2006, 7:56 PM

Не ме търси

  Poetry
1.4K 0 2
Не ме търси от днес нататък,
забрави ме като личност и като човек.
Забрави, че те обичах страстно,
забрави и туй, че погледа ми в теб ще е навек.

Не ме желай, не ме жадувай,
не заслужаваш мойта обич свята,
не ме кори, че искам да те мразя,
защото ти най-много мъка причини ми на земята.

Забрави дори, че съществувам,
не съм спосбна обидата да ти простя,
забрави и думите среднощни,
забрави, че теб обичах до сега.

Сега съм с друг, по предан от теб.
Друг, който ме обича и жадува.
Друг, който иска да е с мен,
въпреки че ти си смисъла на моя ден.

Защо е тъй, когато те обичам
все не мога граховете да простя.
Защо е тъй, когато ти се вричам...
Защо не мога любовта-кошмар да отрека

И все живея със мечти-измами
и нядявам се, че него ще обикна някой ден,
но постепенно с болка аз откривам,
че все още се намирам в твоя плен.

Все още те обичам и желая,
но голяма в мен е гордостта
и не мога него - честния да оставя
и на една лъжа живота си да обрека...

Затова не ме търси, не ми се вричай,
с думи лъжовни не наранявай моята душа.
Остани там където си сега...
Аз няма да простя за нищо на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Келорска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре казано "Все още те обичам и желая, но голяма в мен е гордостта" За нещастие гордостта често ни обрича на самота. Поздравления за хубавия стих!
  • Яна, поздрави!!! Много е хубаво!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...