4.06.2007 г., 9:44

Не ме търси сред тях

1.6K 1 10
Ако видиш птици в небесата,
запомни как размахват крила,
но не ме търси сред синевата,
едва ли сред тях ще съм била.

Следи съзреш ли по златен пясък
и лъчи, галещи морските вълни,
опивай се от слънчевият блясък.
Това не са от мен оставени следи.

Избухват ли в душата ти пожари,
в сърце изгаря ли те огнен плам,
ако във теб започне чак да пари,
мен не вини,  угасвам вече, знам.

Стопяваш ли се цял от топлина,
трепериш ли, смразен от ветрове,
аз не съм тази, стихийната жена,
във теб донесла жарава, студове.

Ако омае те безкрая на звездите,
мен не търси сред тази красота,
техния блясък нямам в очите,
избледня цвета, остана сивота.

Шепот тих сетиш ли в тишината
и слаба светлина, когато затъжиш,
навярно аз съм, споменът за жената,
ала не се опитвай да ме задържиш...

(а)

2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Светле.

    Поздрав и усмивка.
  • Супер!!!
  • Аха, намека добре разбрах ти ,
    навярно иска ти се да замълча
    Готово, мъж ми ще те позлати
    ако си замълча и вече не гълча.
    Разбира се, шега е този коментар.

    Поздрав и усмивка за теб Ангар.
  • Веднъж, на някакъв небесен сбор,
    възникнал между ангелите спор:
    възможно ли е да се сътвори
    по-хубаво от "Лунната соната"!

    И Господ-бог създаде тишината!

    Ако и Етчи се превърне в тишина, не бих я дал за никоя жена!
  • Благодаря ви за прочита и коментарите.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...