Не ме търси сред тях
Ако видиш птици в небесата,
запомни как размахват крила,
но не ме търси сред синевата,
едва ли сред тях ще съм била.
Следи съзреш ли по златен пясък
и лъчи, галещи морските вълни,
опивай се от слънчевият блясък.
Това не са от мен оставени следи.
Избухват ли в душата ти пожари,
в сърце изгаря ли те огнен плам,
ако във теб започне чак да пари,
мен не вини, угасвам вече, знам.
Стопяваш ли се цял от топлина,
трепериш ли, смразен от ветрове,
аз не съм тази, стихийната жена,
във теб донесла жарава, студове.
Ако омае те безкрая на звездите,
мен не търси сред тази красота,
техния блясък нямам в очите,
избледня цвета, остана сивота.
Шепот тих сетиш ли в тишината
и слаба светлина, когато затъжиш,
навярно аз съм, споменът за жената,
ала не се опитвай да ме задържиш...
(а)
2006г
запомни как размахват крила,
но не ме търси сред синевата,
едва ли сред тях ще съм била.
Следи съзреш ли по златен пясък
и лъчи, галещи морските вълни,
опивай се от слънчевият блясък.
Това не са от мен оставени следи.
Избухват ли в душата ти пожари,
в сърце изгаря ли те огнен плам,
ако във теб започне чак да пари,
мен не вини, угасвам вече, знам.
Стопяваш ли се цял от топлина,
трепериш ли, смразен от ветрове,
аз не съм тази, стихийната жена,
във теб донесла жарава, студове.
Ако омае те безкрая на звездите,
мен не търси сред тази красота,
техния блясък нямам в очите,
избледня цвета, остана сивота.
Шепот тих сетиш ли в тишината
и слаба светлина, когато затъжиш,
навярно аз съм, споменът за жената,
ала не се опитвай да ме задържиш...
(а)
2006г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
