4 июн. 2007 г., 09:44

Не ме търси сред тях

1.6K 1 10
Ако видиш птици в небесата,
запомни как размахват крила,
но не ме търси сред синевата,
едва ли сред тях ще съм била.

Следи съзреш ли по златен пясък
и лъчи, галещи морските вълни,
опивай се от слънчевият блясък.
Това не са от мен оставени следи.

Избухват ли в душата ти пожари,
в сърце изгаря ли те огнен плам,
ако във теб започне чак да пари,
мен не вини,  угасвам вече, знам.

Стопяваш ли се цял от топлина,
трепериш ли, смразен от ветрове,
аз не съм тази, стихийната жена,
във теб донесла жарава, студове.

Ако омае те безкрая на звездите,
мен не търси сред тази красота,
техния блясък нямам в очите,
избледня цвета, остана сивота.

Шепот тих сетиш ли в тишината
и слаба светлина, когато затъжиш,
навярно аз съм, споменът за жената,
ала не се опитвай да ме задържиш...

(а)

2006г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Светле.

    Поздрав и усмивка.
  • Супер!!!
  • Аха, намека добре разбрах ти ,
    навярно иска ти се да замълча
    Готово, мъж ми ще те позлати
    ако си замълча и вече не гълча.
    Разбира се, шега е този коментар.

    Поздрав и усмивка за теб Ангар.
  • Веднъж, на някакъв небесен сбор,
    възникнал между ангелите спор:
    възможно ли е да се сътвори
    по-хубаво от "Лунната соната"!

    И Господ-бог създаде тишината!

    Ако и Етчи се превърне в тишина, не бих я дал за никоя жена!
  • Благодаря ви за прочита и коментарите.

    Поздрав и усмивка за всеки от вас.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...