Endlesss
95 112
29.08.2012 г., 11:07 ч.

Не ме учи 

  Поезия » Друга
705 0 7
 
Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле,
в което закопавам 
по някоя от всичките звезди,
които със очи отстрелвам.
И съм си зла. 
На плюшени дивани не седя.
Не пия вино в издължени чаши.
Очите си отворени държа,
когато ме целуват. И целувам.
Изяждам всички къщички
със захарни стени,
във ноздрата на огнедишащ кон 
засвирвам...
Не ме учи на щастие. Не смей.
До болка си прекрасен. И боли ме.
Погледни ме. После ми налей
последна глътка страст.
На мястото на голото „прости ми”.

~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми начинът, по който интерпретираш чувствата!!! Браво!!!
  • Интересно писане и стил.
    "изяждам всички къщички
    със захарни стени"-!!!
  • Поздрав и от тук!...
  • Забележителен анализ!
  • Харесах!
  • И от мен едно"ехааа"! "във ноздрата на огнедишащ кон засвирвам" - впечатляващо!!!Радваш ме, Ани!
  • Еха, аз имам честта да коментирам първа!Имам чувството че нещо ти си е случило, но всеки път ставаш все по-добра!Истинско удоволствие е да се докосвам до поезията ти!
Предложения
: ??:??