Не ме учи
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле,
в което закопавам
по някоя от всичките звезди,
които със очи отстрелвам.
И съм си зла.
На плюшени дивани не седя.
Не пия вино в издължени чаши.
Очите си отворени държа,
когато ме целуват. И целувам.
Изяждам всички къщички
със захарни стени,
във ноздрата на огнедишащ кон
засвирвам...
Не ме учи на щастие. Не смей.
До болка си прекрасен. И боли ме.
Погледни ме. После ми налей
последна глътка страст.
На мястото на голото „прости ми”.
~Endless~
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Браво!!!