29 ago 2012, 11:07

Не ме учи

  Poesía » Otra
837 0 7
  Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле,
в което закопавам 
по някоя от всичките звезди,
които със очи отстрелвам.
И съм си зла. 
На плюшени дивани не седя.
Не пия вино в издължени чаши.
Очите си отворени държа,
когато ме целуват. И целувам.
Изяждам всички къщички
със захарни стени,
във ноздрата на огнедишащ кон 
засвирвам...
Не ме учи на щастие. Не смей.
До болка си прекрасен. И боли ме.
Погледни ме. После ми налей
последна глътка страст.
На мястото на голото „прости ми”.

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...