Aug 29, 2012, 11:07 AM

Не ме учи

  Poetry » Other
835 0 7
  Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле,
в което закопавам 
по някоя от всичките звезди,
които със очи отстрелвам.
И съм си зла. 
На плюшени дивани не седя.
Не пия вино в издължени чаши.
Очите си отворени държа,
когато ме целуват. И целувам.
Изяждам всички къщички
със захарни стени,
във ноздрата на огнедишащ кон 
засвирвам...
Не ме учи на щастие. Не смей.
До болка си прекрасен. И боли ме.
Погледни ме. После ми налей
последна глътка страст.
На мястото на голото „прости ми”.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...