Endlesss
95 112
Aug 29, 2012, 11:07 AM

Не ме учи 

  Poetry » Other
679 0 7
 
Не ме учи на щастие. Не мога.
Не пеят славеи в моята градина.
Аз имам гарвани.
И всъщност... нямам си градина.
Май имам някакво поле,
в което закопавам 
по някоя от всичките звезди,
които със очи отстрелвам.
И съм си зла. 
На плюшени дивани не седя.
Не пия вино в издължени чаши.
Очите си отворени държа,
когато ме целуват. И целувам.
Изяждам всички къщички
със захарни стени,
във ноздрата на огнедишащ кон 
засвирвам...
Не ме учи на щастие. Не смей.
До болка си прекрасен. И боли ме.
Погледни ме. После ми налей
последна глътка страст.
На мястото на голото „прости ми”.

~Endless~

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми начинът, по който интерпретираш чувствата!!! Браво!!!
  • Интересно писане и стил.
    "изяждам всички къщички
    със захарни стени"-!!!
  • Поздрав и от тук!...
  • Забележителен анализ!
  • Харесах!
  • И от мен едно"ехааа"! "във ноздрата на огнедишащ кон засвирвам" - впечатляващо!!!Радваш ме, Ани!
  • Еха, аз имам честта да коментирам първа!Имам чувството че нещо ти си е случило, но всеки път ставаш все по-добра!Истинско удоволствие е да се докосвам до поезията ти!
Random works
: ??:??