Не ме упреквай!
Сега не ме упреквай,
аз все такъв оставам!
От туй не се размеквам,
а непреклонен ставам!
Живях си аз живота,
тъй както го разбирам:
делях дори със скота
и чашата си бира!
Аз нямах задни мисли,
а и фалшиви чувства
и днес като помисля
творих така изкуство!
Аз винаги се вричах
във Истината само
и все след нея тичах,
да я подпра със рамо!
Но често бях самотен,
светът не бе със мене!
О, този свят отвикна
за другите да стене!
За другите да мисли...
И да ги съжалява.
От помисли нечисти
той даже оглупява!
И вместо лесна слава,
със почит и богатство,
той често те предава
и върши светотатство.
О, тук от всеки ъгъл
те дебне подлизурко!...
Теб някой те е лъгал,
че лесно се живурка!
15.08.1973 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
