Сега не ме упреквай,
аз все такъв оставам!
От туй не се размеквам,
а непреклонен ставам!

Живях си аз живота,
тъй както го разбирам:
делях дори със скота
и чашата си бира!

Аз нямах задни мисли,
а и фалшиви чувства
и днес като помисля
творих така изкуство!

Аз винаги се вричах
във Истината само
и все след нея тичах,
да я подпра със рамо!

Но често бях самотен,
светът не бе със мене!
О, този свят отвикна
за другите да стене!

За другите да мисли...
И да ги съжалява.
От помисли нечисти
той даже оглупява!

И вместо лесна слава,
със почит и богатство,
той често те предава
и върши светотатство.

О, тук от всеки ъгъл
те дебне подлизурко!...
Теб някой те е лъгал,
че лесно се живурка!

  15.08.1973 г. София