diesto (Данаил Антонов)
977 523
20.10.2019 г., 20:04 ч.

Не ме вини, че пускам зимата... 

  Поезия » Любовна
646 7 7

... Замина си. Замръзвам в самота... 

 

От тази, дето те изпълва с безутешност. 
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина. 
И спомени за овдовяла нежност. 
Тогава ставам облачно небе. 
Капан за уморени и самотни птици. 
Не сбирам гняв. По-скоро ветрове. 
И болка от удавени зеници. 
Остави ми вълни от твоето море... 
И онзи аромат на зрели дюли, 
от който есента опи се, не дойде, 
защото вероятно си дете на Юли... 
Замина си. Сега ми е ридаещо и тъжно. 
Разбира се - не плача. (все навътре мога) 
Надявах се след теб да няма в мене дъжд. 
И някак си да спра да споменавам Бога... 
Не ме вини в душата си, че пускам зимата. 
Кипящата ми кръв се бори със студа. 
Ти взе със себе си стихията. 

 

... Сърцето ми замръзва в тази 

самота... 

 

Danny Diester 
{Стихопат.}

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнуващ стих, Дани!...
  • Благодаря, че се спряхте тук и прочетохте! 🙂
  • Можеш го. Но това не е тайна за никого
  • Дани, много ми хареса.
  • Тогава ставам облачно небе.
    Капан за уморени и самотни птици.
    Не сбирам гняв. По-скоро ветрове.
    И болка от удавени зеници. ... Силно, въздействащо, дълбока тъга...!
  • "А после следва мъчна тишина.
    И спомени за овдовяла нежност.
    Тогава ставам облачно небе.
    Капан за уморени и самотни птици. "

    Това ми хареса много. Въздействащо е.
  • 😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
Предложения
: ??:??