Не ме връщай, недей...
Искаш отново там да се върна,
да целуна въздуха, да погаля тревата...
Планините да преобърна и да напоя реката...
Ала как отново силна да бъда,
да прекося гората и във водопада да си хвърля душата?!
Как всичко да отмия и подслон да намеря,
като себе си там ще открия и пред спомена ще затреперя.
Не ме води. Недей.
Всичко е в моите гърди - нека там живей.
Нека въздухът да помни, а тревата да шепти,
да попият всичко планините огромни и реката бистра да ромоли.
Нека силна е гората - да изсмуче болката чрез корените си в земята,
нека изтича водопадът и само чистотата да запази,
ала ти недей, не ме води натам -
много има в мене и приижда на талази!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
