22 июл. 2010 г., 07:33

Не ме връщай, недей...

770 0 5

Искаш отново там да се върна,

да целуна въздуха, да погаля тревата...

Планините да преобърна и да напоя реката...

Ала как отново силна да бъда,

да прекося гората и във водопада да си хвърля душата?!

Как всичко да отмия и подслон да намеря,

като себе си там ще открия и пред спомена ще затреперя.

Не ме води. Недей.

Всичко е в моите гърди - нека там живей.

Нека въздухът да помни, а тревата да шепти,

да попият всичко планините огромни и реката бистра да ромоли.

Нека силна е гората - да изсмуче болката  чрез корените си в земята,

нека изтича водопадът и само чистотата да запази,

ала ти недей, не ме води натам -

много има в мене и приижда на талази!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Гали! Хареса ми стихът ти, развълнува ме.А като видях че си от Ивайловград ми стана още по-приятно, че се открихме. Моят съпруг е от Ивайловград и аз обичам и много ценя хората от този малък град, в който се раждат хора с големи добри сърца.
  • Нека си остане там, където е... Прекрасно стихо!
  • Поздрав и
  • Поздрав и от мен.
  • Хвърляй във водопада ...душата е като гората...Поздрав Галина!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...