Не ме връщай, недей...
Искаш отново там да се върна,
да целуна въздуха, да погаля тревата...
Планините да преобърна и да напоя реката...
Ала как отново силна да бъда,
да прекося гората и във водопада да си хвърля душата?!
Как всичко да отмия и подслон да намеря,
като себе си там ще открия и пред спомена ще затреперя.
Не ме води. Недей.
Всичко е в моите гърди - нека там живей.
Нека въздухът да помни, а тревата да шепти,
да попият всичко планините огромни и реката бистра да ромоли.
Нека силна е гората - да изсмуче болката чрез корените си в земята,
нека изтича водопадът и само чистотата да запази,
ала ти недей, не ме води натам -
много има в мене и приижда на талази!
© Галина Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав, Гали! Хареса ми стихът ти, развълнува ме.А като видях че си от Ивайловград ми стана още по-приятно, че се открихме. Моят съпруг е от Ивайловград и аз обичам и много ценя хората от този малък град, в който се раждат хора с големи добри сърца.
-
Нека си остане там, където е... Прекрасно стихо!
-
Поздрав и
-
Поздрав и от мен.
-
Хвърляй във водопада ...душата е като гората...Поздрав Галина!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
