Не ме връщай, недей...

Poetry

768 0 5

Искаш отново там да се върна,

да целуна въздуха, да погаля тревата...

Планините да преобърна и да напоя реката...

Ала как отново силна да бъда,

да прекося гората и във водопада да си хвърля душата?!

Как всичко да отмия и подслон да намеря,

като себе си там ще открия и пред спомена ще затреперя.

Не ме води. Недей.

Всичко е в моите гърди - нека там живей.

Нека въздухът да помни, а тревата да шепти,

да попият всичко планините огромни и реката бистра да ромоли.

Нека силна е гората - да изсмуче болката чрез корените си в земята,

нека изтича водопадът и само чистотата да запази,

ала ти недей, не ме води натам -

много има в мене и приижда на талази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

evgeniagenka (Генка Богданова)

Поздрав, Гали! Хареса ми стихът ти, развълнува ме.А като видях че си от Ивайловград ми стана още по-приятно, че се открихме. Моят съпруг е от Ивайловград и аз обичам и много ценя хората от този малък град, в който се раждат хора с големи добри сърца.

2010-09-01T19:08:39+03:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Нека си остане там, където е... Прекрасно стихо!

2010-07-24T11:47:52+03:00
Izumrudkata (Катя)

Поздрав и

2010-07-22T19:41:36+03:00
gudel4e (Дияна)

Поздрав и от мен.

2010-07-22T09:24:01+03:00
longin (Любомир Деничин)

Хвърляй във водопада ...душата е като гората...Поздрав Галина!!!

2010-07-22T09:11:17+03:00