10.04.2020 г., 10:08

Не ми е роднина

632 0 0

 

Отпивам бирата си от шишето,

не е проява на изискан вкус.

И прекалявам със цигарите,

и общо-взето,

различно сричам Фотев,

даже Пруст.

 

Избирам алогични постулати,

любов внезапна, преднамерен срив.

Посоките, непреброими

в необята

предлагат всекиму

война и мир.

 

Задържам в себе си

нароченото вечно.

Кой го е мерил и с какъв аршин?

Не ми е братовчед,

ни стар познайник Алберт.

Празнуваме в един и същи час

рождения си ден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...