9.11.2014 г., 21:47

Не ми купувай клетка

957 1 7

Не ми купувай клетка! Аз съм птица.

И съм щастлива само в небесата.

В гнездо не мога да кълва трошици,

щом трябва да ги плащам със крилата...

 

Не ми купувай клетка! Че във нея

ще онемеят всичките ми песни!

Свободна мога само да ти пея!

Трошиците в ръката ти са лесни...

  

Аз искам да ги търся по земята!

Небето само покрив да наричам...

И ако пак ти кацна на ръката -

да кацна там, защото те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...