Nov 9, 2014, 9:47 PM

Не ми купувай клетка

  Poetry » Love
964 1 7

Не ми купувай клетка! Аз съм птица.

И съм щастлива само в небесата.

В гнездо не мога да кълва трошици,

щом трябва да ги плащам със крилата...

 

Не ми купувай клетка! Че във нея

ще онемеят всичките ми песни!

Свободна мога само да ти пея!

Трошиците в ръката ти са лесни...

  

Аз искам да ги търся по земята!

Небето само покрив да наричам...

И ако пак ти кацна на ръката -

да кацна там, защото те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...