29.05.2019 г., 7:09

Не ми мъчи душата

1.2K 0 1

Е стига де, 
защо назад се взираш, 
в онез отминалите дни? 
В онези пусти дни отминали,
в тръните понесени 
над пусто днес поле! 

О стига де,
не дърпай спомена нататък, 
не дращи душата ми, 
с този спомен скърцащ,
този спомен дето там седи,
де там  сърцето ми от него 
все още бавно си кърви.

Да се събудим 
и да продължим нататък,
там де още теглят ни сърца,
и стиснали ръце да продължим 
дорде изгрева мечта все още ражда
мечтата в дни да претворим. 

О стига 
не мъчи душата! 
Не дърпай туй разкъсано сърце! 
Аз искам,търся 
топлината без остатък, 
топлината таз, която спомена зове.
Това сърце в краката ти 
е моето сърце!

Максим Велков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...