Сега си спомних.
В полета от вричане
душата ми
глухарчено се разпиля.
Лудя в пожара
необятен
от обичане,
посърна с есента
и отлетя.
Не ми напомняй!
Болката е истинска,
като кошмарите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.