Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
28.11.2009 г., 13:54 ч.

Не ми напомняй 

  Поезия » Любовна
609 0 8

Сега си спомних.
В полета от вричане
душата ми 
глухарчено се разпиля.
Лудя в пожара
необятен
от обичане,
посърна с есента
и отлетя.
Не ми напомняй!
Болката е истинска,
като кошмарите
със бурите във мен.
Не ми остана цвят
по клепките ми будни,
с които да завържа
този спомен в ден.
Надеждите-лъчи
в мъгли се скриха.
Обичането си остана в мен.
Но трепета
на пролетното дишане -
отнесох го на моето небе от сън.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??