Не ми напомняй
Сега си спомних.
В полета от вричане
душата ми
глухарчено се разпиля.
Лудя в пожара
необятен
от обичане,
посърна с есента
и отлетя.
Не ми напомняй!
Болката е истинска,
като кошмарите
със бурите във мен.
Не ми остана цвят
по клепките ми будни,
с които да завържа
този спомен в ден.
Надеждите-лъчи
в мъгли се скриха.
Обичането си остана в мен.
Но трепета
на пролетното дишане -
отнесох го на моето небе от сън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
