НЕ МИ ОМРЪЗНА слънцето да срещам
и заедно да се оглеждаме в росата;
и в неговия огнен дъх да сещам
копнежа си по тебе аз самата.
НЕ МИ ОМРЪЗНА с вятъра да тичам
и в ласките му тебе да откривам.
Не се наситих да живея, да обичам
и хората, и стръкчето коприва.
НЕ МИ ОМРЪЗНА вечер да заспивам,
притихнала на мъжкото ти рамо.
О, нека любовта да ни опива!
О, нека винаги да бъдем двама!
© Мария Костова Всички права запазени
Поздрав!