НЕ МИ ОМРЪЗНА слънцето да срещам
и заедно да се оглеждаме в росата;
и в неговия огнен дъх да сещам
копнежа си по тебе аз самата.
НЕ МИ ОМРЪЗНА с вятъра да тичам
и в ласките му тебе да откривам.
Не се наситих да живея, да обичам
и хората, и стръкчето коприва.
НЕ МИ ОМРЪЗНА вечер да заспивам,
притихнала на мъжкото ти рамо.
О, нека любовта да ни опива!
О, нека винаги да бъдем двама!
© Мария Костова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
