НЕ МИ ОМРЪЗНА слънцето да срещам
и заедно да се оглеждаме в росата;
и в неговия огнен дъх да сещам
копнежа си по тебе аз самата.
НЕ МИ ОМРЪЗНА с вятъра да тичам
и в ласките му тебе да откривам.
Не се наситих да живея, да обичам
и хората, и стръкчето коприва.
НЕ МИ ОМРЪЗНА вечер да заспивам,
притихнала на мъжкото ти рамо.
О, нека любовта да ни опива!
О, нека винаги да бъдем двама!
© Мария Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
