Не ми отнемай правото, Животе...
Не ми отнемай правото да пиша
за този, що в душата ми крещи.
за този, който се завърна
и сбъдна моите мечти!
Не ми отнемай правото на радост,
щом слънце топли моят ден,
нито пък правото на слабост,
щом буря забушува в мен!
Не ме кори със думи тежки,
че живота си пилея във мечти!
Живея аз и дишам по човешки,
човешка обич нося в моите гърди.
Не ме кори, Животе... чу ли?
Че тази орис ти ми отреди.
Да бъдем с него две сълзи солени
в очите на две скитащи звезди.
за този, що в душата ми крещи.
за този, който се завърна
и сбъдна моите мечти!
Не ми отнемай правото на радост,
щом слънце топли моят ден,
нито пък правото на слабост,
щом буря забушува в мен!
Не ме кори със думи тежки,
че живота си пилея във мечти!
Живея аз и дишам по човешки,
човешка обич нося в моите гърди.
Не ме кори, Животе... чу ли?
Че тази орис ти ми отреди.
Да бъдем с него две сълзи солени
в очите на две скитащи звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
