Не ми прощавай
Разбирам болката, която причинявам,
и мене двойно, вярвай, ще боли.
Защо ли грешната любов признавам,
съпругата законна щом си ти?
Във сънищата твои - сън кошмарен,
и демонът във мислите жесток,
и с избора в сърцето си фатален,
виновна съм пред тебе и пред бог.
Ти, правата, деца си му родила!
Аз, грешната, трохите са за мен!
Разбирам мъката... На теб съм я дарила.
И с този грях живея всеки ден.
На мен не давай прошката ненужна!
Не ми прощавай! Себе си вини!
Защо ли във живота съм му нужна,
съпругата любима щом си ти?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
