Не ми прощавай

29.05.2008 г., 22:25 ч.

Поезия » Любовна

625 2 6

Разбирам болката, която причинявам,

и мене двойно, вярвай, ще боли.

Защо ли грешната любов признавам,

съпругата законна щом си ти?

Във сънищата твои - сън кошмарен,

и демонът във мислите жесток,

и с избора в сърцето си фатален,

виновна съм пред тебе и пред бог.

Ти, правата, деца си му родила!

Аз, грешната, трохите са за мен!

Разбирам мъката... На теб съм я дарила.

И с този грях живея всеки ден.

На мен не давай прошката ненужна!

Не ми прощавай! Себе си вини!

Защо ли във живота съм му нужна,

съпругата любима щом си ти?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Бонбонка (Просто Аз)

2008-05-31T19:53:24+03:00

Истинско, много....
iliana_08.1962 (Илиана Петрова)

2008-05-30T17:44:24+03:00

Тъжно,силно,истинско!
hrisi_karol (Христина Никилова)

2008-05-30T15:25:40+03:00

Такава е съдбата на "другата" - грешната. Браво! Супер!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-30T14:38:27+03:00

тъжно...
желая да ти е светло в душата...
с обич, Красимира.
vanesa_crazy (Ванеса)

2008-05-29T23:15:44+03:00

Много хубаво стихче!Грабна ме от първо четене
Соничка (Соня)

2008-05-29T22:41:00+03:00

Каква истина се крие зад думите ти, само.Тъжно, но много вярно. Поздрави за хубавия стих. 6