Не ми прощавай
Разбирам болката, която причинявам,
и мене двойно, вярвай, ще боли.
Защо ли грешната любов признавам,
съпругата законна щом си ти?
Във сънищата твои - сън кошмарен,
и демонът във мислите жесток,
и с избора в сърцето си фатален,
виновна съм пред тебе и пред бог.
Ти, правата, деца си му родила!
Аз, грешната, трохите са за мен!
Разбирам мъката... На теб съм я дарила.
И с този грях живея всеки ден.
На мен не давай прошката ненужна!
Не ми прощавай! Себе си вини!
Защо ли във живота съм му нужна,
съпругата любима щом си ти?!
© Красимира Касабова All rights reserved.
