Не ми прощавай! Няма да те моля
за прошката ти, нито за пощада.
Гръдта си, цялата, ще я оголя
и укорявай още, до отрада.
Виновният ще бъда пак, ще страда
проклетата душа до изнемога.
Не ще се оправдавам, че засяда
огромна буца в гърлото с тревога.
Наказвай ме пред дявола и Бога,
когато и където пожелаеш.
Аз с вързани уста съм и не мога
да казвам всичко, ти добре го знаеш.
Нима дотук все празнословец бях?
Да те обичам ще е моя грях.
© Асенчо Грудев Всички права запазени