Не ми прощавай! Няма да те моля
за прошката ти, нито за пощада.
Гръдта си, цялата, ще я оголя
и укорявай още, до отрада.
Виновният ще бъда пак, ще страда
проклетата душа до изнемога.
Не ще се оправдавам, че засяда
огромна буца в гърлото с тревога.
Наказвай ме пред дявола и Бога,
когато и където пожелаеш.
Аз с вързани уста съм и не мога
да казвам всичко, ти добре го знаеш.
Нима дотук все празнословец бях?
Да те обичам ще е моя грях.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
