Не ми прощавай! Няма да те моля
за прошката ти, нито за пощада.
Гръдта си, цялата, ще я оголя
и укорявай още, до отрада.
Виновният ще бъда пак, ще страда
проклетата душа до изнемога.
Не ще се оправдавам, че засяда
огромна буца в гърлото с тревога.
Наказвай ме пред дявола и Бога,
когато и където пожелаеш.
Аз с вързани уста съм и не мога
да казвам всичко, ти добре го знаеш.
Нима дотук все празнословец бях?
Да те обичам ще е моя грях.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
