Не ми се доверявай
(Кого ли не съм лъгала следистинно).
Душата ми е днес фалшиво-песенна,
безумно изкрещявам я... премислена.
След теб разбрах, че всичко е измислица.
(Причини за сълзите си не търся).
В очите ми се спря като безсъница.
Безветрено косите ми разпръсна.
И всяка дума, всяко безприсъствие,
показваха ми пътя... змиевиден.
И счупени парченца безлюбовие,
събирах в миг от болка... да те видя.
Сега е вече време... за прощаване.
(И без петли се съмва след вечерница).
Остатъка ще бъде... за раздаване,
на другите, повярвали... на грешница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени