Не ми се доверявай
(Кого ли не съм лъгала следистинно).
Душата ми е днес фалшиво-песенна,
безумно изкрещявам я... премислена.
След теб разбрах, че всичко е измислица.
(Причини за сълзите си не търся).
В очите ми се спря като безсъница.
Безветрено косите ми разпръсна.
И всяка дума, всяко безприсъствие,
показваха ми пътя... змиевиден.
И счупени парченца безлюбовие,
събирах в миг от болка... да те видя.
Сега е вече време... за прощаване.
(И без петли се съмва след вечерница).
Остатъка ще бъде... за раздаване,
на другите, повярвали... на грешница.
© Кремена Стоева All rights reserved.