12.06.2013 г., 9:04  

Не ми се мре

738 1 3

Днес сме тука,

 

утре не,

 

така е,

 

няма накъде

 

Спим, ядем,

 

женим се,

 

ревем,

 

гушиме се,

 

пушим,

 

мушим,

 

мразим,

 

яко мразим,

 

мразим много,

 

храчиме по всяко

 

ходещо двуного,

 

подиграваме се,

 

бъркаме се

 

в чуждите животи,

 

и в носа си бъркаме,

 

събираме банкноти

 

в банката,

 

в буркани,

 

под дюшеци,

 

зиме се навличаме

 

с елеци,

 

за да пестим,

 

да не умрем

 

от глад,

 

в града навсякъде е

 

смрад,

 

в душите ни

 

вони на мърша,

 

ужасно е,

 

не знам кога да свърша;

 

и пием

 

често

 

смело

 

като за световно

 

стига да не е отровно,

 

наливаме

 

в търбуха водка, бира,

 

ракия, ром

 

и всякаква помия,

 

умираме

 

цирозни и спиртосани,

 

и тъжни,

 

умираме самотни,

 

треперещи и

 

потни,

 

 умираме като животни.

 

Устните мълвят

 

молитва

 

и душата

 

някъде политва.

 

Днес сме

 

тука,

 

утре не,

 

Господи,

 

не ми се

 

мре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...