Ще тичам бързо, докато без дъх остана,
ще скачам на високо, до като падна,
ще летя, а после ще се гмуркам,
на купон до късно ще щурея.
Живот такъв, смятам да живея,
поне стотина лазарника още,
ще се наиграя и насмея.
После малко ще поспра,
леко само, темпото ще намаля.
Не ми се остарява още,
не знам дали ще ми се ще,
да кажа, че съм уморена и не мога,
да дивея, като палаво дете.
Какво като са се събрали,
повечко години на гърба,
на болките внимание, не им обръщам
и време нямам с тях да се хабя.
От бръчките малко се пострясквам,
косите бели се скриват със боя,
сърцето щом е младо и му се играе,
с табута няма да го съкруша!